Често задавани въпроси

Lactobacillus rhamnosus GG (ATCC 53103) е млечнокисела бактерия, която нормално присъства в нашите черва. Върху този пробиотичен комплекс са направени повече от 800 научни изследвания, поради което се смята за една от най-добре изучените пробиотични култури както по отношение на положителните влияния върху тялото, така и по отношение на безопасното му приложение.

Това са бактерии, които обикновено са пробиотици и предизвикват млечнокисела ферментация. Това е процес на разграждане на въглехидратите без помощта на кислорода. Захарите се преобразуват в млечна киселина, като понижаването на равнището на pH в червата спира развитието на патогенните бактерии. Това е обикновена микрофлора, която естествено се намира в устната кухина, храносмилателната система и вагината.

Пробиотиците WAYA^® могат да се съхраняват на стайна температура, далеч от влага и светлина. Препоръчваме след отваряне да употребите пробиотични капки WAYA^® възможно най-скоро. Ако ги съхранявате в хладилник, можете да ги употребявате до два месеца след отварянето.

Пробиотиците WAYA^® се продават в аптеките и специализираните магазина.

Разбира се. Антибиотиците разрушават чревната микрофлора и могат да предизвикат затруднения в храносмилането. Lactobacillus rhamnosus GG се препоръчва за балансиране на чревната микрофлора. Препоръчваме да приемате пробиотици WAYA^® два часа преди или след като вземете антибиотика.

При изпитанията на пробиотиците WAYA^® не са забелязани нежелани въздействия или тези въздействия са били същите като при плацебо ефект.

За повече информация относно пробиотиците WAYA^® изпратете електронно писмо на info@waya.bg.

Всяка отделна пробиотична бактерия – пробиотик – има собствено наименование, напр. Lactobacillus rhamnosus GG (ATCC 53103) и всяка се различава по своите особености. Пробиотичната култура Lactobacilllus rhamnosus GG е млечнокисела бактерия и нормално присъства в червата ни.

Също така тя е единственият "космат пробиотик", който с помощта на камшичетата си се прикрепя към чревната лигавица и благоприятно влияе върху чревната микрофлора. Всеки пробиотик има свое благоприятно въздействие. Не можем да очакваме, че една пробиотична култура ще реши всички наши затруднения. Затова трябва да проверяваме какво съдържат всеки пробиотик.

Пребиотиците са особен вид хранителни влакнини (олигозахариди), които служат за храна на полезните бактерии в червата. Тези полезни бактерии произвеждат определени вещества в замяна, създаващи благоприятна среда в червата и служещи за храна на нашите собствени чревни клетки.

Пребиотиците се намират в зеленчуците(аспержи, чесън, лук, праз лук, артишок, синя жлъчка ...), но в днешно време често се използват като хранителни добавки. Двата пробиотика, които най-често се добавят към хранителните продукти, са инулинът и олигофруктозата. За да постигнем пребиотичен ефект е нужно по-голямо количество пробиотици, до 4 г.

Пробиотиците са живи и добри бактерии, а пребиотиците са несмилаеми въглехидрати, които служат за храна на пробиотиците.

При разрушаване на чревната микрофлора се увеличава опасността от развитието на вредни бактерии и като следствие от това различни храносмилателни проблеми (разстройство, запек, напрегнатост, подуване …). Пробиотиците са добри бактерии, които имат благоприятно въздействие върху нашия организъм, възстановяват баланса и премахват затрудненията при храносмилането. Пребиотиците служат като храна за добрите бактерии.

Ако се появят различни храносмилателни проблеми, най-вероятно равновесието на чревната микрофлора е нарушено, тоест е намалял броят на добрите и се е увеличил броят на вредните бактерии. Това може да бъде последица от различни фактори:

• вирусни и бактериални инфекции
  Между ноември и април е особено голяма възможността от заразяване с вируси (ротавирус, норовирус, аденовирус), причиняващи разстройство. Почти всички деца под петгодишна възраст се разболяват от ротавируси. Бактериалните зарази най-често са резултат от замърсена храна или вода.
• лечение с антибиотици
  Антибиотиците унищожават бактериите, но не могат да избират и наред с вредните унищожават и огромно количество добри, жизнено необходими бактерии. Едновременно с всяка терапия е необходимо успоредно с антибиотика да приемаме и пробиотични култури, за да предотвратим появата на различни храносмилателни затруднения.
• неправилно хранене
  Съвременната храна е стерилизирана и пастьоризирана, което значи, че наред с вредните бактерии са премахнати и голяма част от полезните бактерии, влияещи благоприятно на чревната микрофлора.
• различни пътувания
  При пътуване до различни места се срещаме с по-различни бактерии в околната среда, храната и водата. Това не са задължително само вредни бактерии, но тъй като нашето тяло не е привикнало с тях, микрофлората може да се наруши и могат да възникнат различни нарушения при храносмилането. Също така усилията, промяната в храненето, стресът и алкохолните напитки могат да предизвикат разстройство. Въпреки тези фактори, на първо място стои заразената храна и напитки. Освен това не бива да забравяме за съдовете и приборите, измити в заразена вода, или ледените блокчета и небутилираната вода, в която гъмжи от микроорганизми, към които местните жители са свикнали, но туристите не са.
• възраст
  С възрастта намаляват и защитните функции на чревната микрофлора и могат да се появят различни храносмилателни проблеми – разстройство, запек, тежест …

Пробиотичните бактерии могат да се добавят и към други храни, но е важно да се има предвид, че те живеят в пробиотичните продукти. Пробиотиците са живи микроорганизми и са чувствителни към въздействието на външни фактори – стайна температура, влага, светлина, които са причина за намаляване на концентрацията на пробиотичните бактерии в продуктите.

Богати на пробиотици са преди всичко ферментиралите млечни изделия, като например киселото мляко, пробиотичните йогурти, кефирът, сирената и кашкавалът, но също така ферментиралите зеленчуци, например киселото зеле. Във ферментиралите млечни пробиотични изделия за гарантиране на съдържанието на пробиотика трябва да се осигури студена верига (поддържане на предписаната температура на хранителния продукт непрекъснато от производството до потреблението му). Препоръчителната температура, на която трябва да държим продукта, обикновено можем да намерим на декларацията, т.е. на опаковката му. При пробиотичните йогурти предписаната температура е 8 °C или по-ниска. Особено през летните месеци тази температура трудно се поддържа и концентрацията на пробиотика при консумация е под въпрос.

Симбиотиците са комбинация на пробиотици (полезни бактерии) и пребиотици (влакнини или фибри).

Най-важната роля на витамин D е поддържането на калция и фосфора в кръвта и увеличаването на абсорбцията им в червата.

Недостиг на витамин D настъпва основно при недостатъчно излагане на слънчевите лъчи и/ или при недостатъчен прием с храната. Това е особено важно при бебетата и малките деца. Бебетата не се излагат на пряка слънчева светлина и ако не се кърмят, не могат да получат достатъчно на витамин D от храната.

Препоръчително е на бебета след първата седмица да се добавя витамин D в храната, в количество 400 µг или 10 И.Е. Препоръчва се добавянето на витамин D и на деца до 18 годишна възраст, както и на възрастни или всички, които не получават достатъчни количества витамин D с храненето и не са достатъчно изложени на слънчева светлина.

Недостигът на витамин D при бебетата и малките деца предизвиква рахит, при който се наблюдава надебеляване на хрущялите, деформации на скелета и намалена сила на мускулите.

Силно намаленото количество витамин D при възрастните води до разграждане на костите. Възможни са дори спонтанни счупвания на кости. Липсата допринася за възникването на остеопороза в напреднала възраст. Заради липсата на витамин D съществува опасност от по-лошо абсорбиране на калция.

Признаци за липсата на витамин D са умората, болката в мускулите и костите.

Недостигът на витамин D е здравословен проблем в света, също и в Словения. Изследванията показват, че е налице недостатъчен дневен прием на витамин D, например децата в предучилищна възраст приемат едва 21 % от препоръчителната дневна доза, а подрастващите 60 %.

Недостатъчният прием на витамин D е характерен особено през зимата , когато излагането на слънчева светлина е силно намалено в сравнение с лятото. По-малкото излагане на слънчева светлина се наблюдава при възрастни хора, прекарващи много време вкъщи или в домове за възрастни. При тях липсата на витамин D увеличава опасността от костни счупвания.

Витамин D се съдържа преди всичко в мазните риби, рибеното масло, черния дроб и яйчения жълтък. Растителните храни съдържат по-малки количества витамин D. Доказано е, че някои лишеи съдържат витамин D₃.

При прекомерно излагане на слънце не могат да бъдат надминати препоръчителните дози витамин D, тъй като тялото създава само толкова, колкото му е необходимо. При нормално излагане на слънчевите лъчи в кожата се синтезират 20 – 50 μг витамин D дневно. През зимата обичайното излагане на слънчеви лъчи не позволява достатъчна биосинтеза на витамин D, затова е необходим допълнителен прием на витамин D с храненето.

Разстройството може да се раздели на три категории: леко, умерено сериозно и силно. При лекото разстройство изхождането е до три пъти на ден, кръвното налягане е нормално, а болният при ставане от легло или стол не изпитва световъртеж.

При умереното разстройство изхождането става от четири до пет пъти на ден, болният изпитва лек световъртеж при промяна на положението си, може да има и висока температура (38 °C).

При силно разстройство изхождането е от шест до девет пъти на ден, възможна е висока температура, ниско кръвно налягане, бърз сърдечен пулс, болки в корема, общо отслабване, бързо дишане или загуба на съзнание.

Поради промяната на околната среда, храната и хранителните навици, по време на почивка или на път можем да изпитваме затруднения при храносмилането (напрегнатост, разстройство, запек). Храносмилателните проблеми могат да се предизвикат от променената и небезопасна бактериална флора на околната среда. Можем да се заразим и с храна или вода, заразена с фекалии.

Ваканционното разстройство или разстройството на път е с остра форма, при която се наблюдава често отделяне на течни изпражнения в рамките на деня. Разстройството обикновено се появява през първата седмица от пътуването или при престой в различна околна среда и обикновено преминава в рамките на три до пет дни (само при заразяване с паразити може да продължи повече от един месец).

Съпътства се с повишена температура, коремни спазми, повръщане, главоболие, преумора и по-рядко, от изпражнения със слуз или кръв. Поради разстройството и повръщането (обичайните признаци за вирусно или бактериално разстройство) особено важно е бързото рехидратирани и добавянето на подходящи пробиотици.

Най-важно за избягването на разстройство на път е спазването на хигиенните мерки и избягването на консумацията на заразена храна или вода. Препоръчва се пиенето на бутилирана вода, топлинно обработена храна, обелването на плодовете и зеленчуците преди консумация.

Наред с горните мерки се препоръчва няколко дни преди заминаване да започнете да вземате пробиотици, и да продължите да ги вземате по време на цялото пътуване.

В чревната микрофлора е налице равновесие между полезните и вредните бактерии. Използването на антибиотици е ключово при лечението на различни системни инфекции. Антибиотиците обаче унищожават както вредните, така и полезните бактерии и така нарушават равновесието между бактериите в червата ни. Това може да доведе до влошаване на състоянието на чревната микрофлора и като следствие до появата на разстройство и други симптоми.

Доказано е, че до 39 % от хората могат да развият разстройство вследствие на действието на антибиотици , което може да има остър, повтарящ се или хроничен характер. Освен разстройство могат да се проявят и други симптоми, като отпадналост, повръщане, раздразнителни черва, прилошаване. Симптомите могат да се появят няколко дни след края на лечението с антибиотици или дори 6–8 седмици след лечение с антибиотици.

Вещество за по-лесно отделяне на изпражненията.

Лиофилизацията или изсушаване със замразяване е процес, при който отстраняваме водата от биологичните и органични вещества, като запазваме тяхната структура и състав.

Бактериите са голяма група едноклетъчни и предимно микроскопични живи организми. Живеят навсякъде – в земята, водата, въздуха, дори човешкото тяло е отлична среда за тях. Храносмилателната система действа съвместно с многобройни бактерии, които в значителна степен допринасят за нормалното храносмилане. Известни са добри, полезни бактерии, и вредни бактерии.

В храносмилателната ни система присъстват огромно количество бактерии (трилиони), наричани чревна микрофлора, това са полезни и познати за тялото бактерии. Te са жизнено необходими за предпазването на тялото ни от вредни въздействия, стимулират имунната ни система и играят важна роля в усвояването на хранителните вещества.

Чревните бактерии, които наброяват 500–1000 вида, преди всичко се намират в дебелото черво. Много от тях са полезни, но някои са вредни. Полезни са бактериите, които подпомагат да преработим храната във важни за човешкия организъм вещества: късоверижни мастни киселини, млечни киселини и някои витамини (B и K).

Също така бактериите възпират развитието на вредните видове и стимулират имунната система в червата. Вредните бактерии предизвикват загниване на съдържанието на червата и образуването на вредни вещества. В здравите черва вредните и полезните бактерии са в естествено равновесие, затова най-често не се замисляме за тяхното присъствие и действие. Замисляме се едва, когато настъпят хранителни смущения.

Антибиотикът, от гръцките думи Άντί (анти, против) и βίος (биос, живот), е химично съединение за лечение на бактериалните инфекции. Антибиотиците спират развитието или дори изтребват микроорганизмите, например бактериите, гъбичките и протозоите. Според обсега на действие ги разделяме на тесноспектърни (унищожаващи един вид бактерии) и широкоспектърни (унищожаващи повече видове бактерии).

Антибиотиците не правят разлика между полезните и вредните бактерии, а унищожават всички.

Така антибиотиците нарушават равновесието на чревната микрофлора, като преживяват само бактериите, имащи устойчивост към тяхното въздействие, напр. Clostridium difficile. В резултат на това тази бактерия се размножава прекомерно в червата и при цели 39 % от хората предизвиква различни хранителни смущения – дискомфорт в коремната област, прилошаване, разстройство …

Интересно е, че чревната микрофлора не може да се възстанови дори два месеца след като сме вземали антибиотик, ако по време на лечението не сме приемали и пробиотични бактерии, които поддържат равновесието в микрофлората.