Алергии и атопичен дерматит, свързани с чревната микробиота при деца
През последните няколко десетилетия в развитите страни честотата на свръхчувствителност към храни се увеличава. Хранителната свръхчувствителност включва широк спектър от нежелани реакции към една или повече хранителни съставки, като протеини, захари, мазнини, както и към добавки, използвани в хранителната промишленост (оцветители за храни, консерванти и др.). Точно поради това, свръхчувствителност може да се развие към всякакъв вид храна или групи храни. Нежеланата реакция на организма към храната може да бъде имуно-медиирана или да не стимулира специфичен имунен отговор. При децата имуно-медиираните хранителни алергии са много по-чести в сравнение със свръхчувствителността от неимунен произход, която преобладава при възрастните.
Въпреки че хранителните алергии могат да се появят при повече от 170 различни видове храни, най-често срещаните хранителни алергени са осем: краве мляко и млечни продукти, яйца, глутен, соя, риба, морски дарове, ядки и фъстъци.
Елиминационните диети са най-добрият начин за лечение на хранителни алергии, но освен че влияят върху качеството на ежедневието, тези диети могат значително да повлияят на качеството и адекватността на детското хранене. Елиминирането на определени храни или, в по-широк смисъл, групи храни, може значително да повлияе на наличието на някои хранителни вещества, които са важни за растежа и развитието на децата; например, алергия към протеини от краве мляко включва елиминиране от диетата на детето на мляко, на всички млечни продукти и продукти, съдържащи мляко, както и на млякото от всички други животни. В този случай адекватният прием на калций става под въпрос, така че диетата трябва да бъде коригирана и детето да получи адекватни заместители и/или добавки.
Освен хранителните вещества, особено протеините, омега-3 мастните киселини и витамините и минералите, елиминирането на протеини от кравето мляко означава и елиминирането на ферментирали млечни продукти, а по този начин на почти единственият естествен начин за въвеждане на пробиотични култури в човешкото тяло. Въпреки че това не е хранителен дефицит, със сигурност е дефицит, т.е. недостиг на пробиотици, така че е логично от време на време към хранителните добавки да се добавят пробиотици. Тъй като най-често срещаният пробиотик във ферментиралите млечни продукти е Lactobacillus rhamnosus GG, логично е диетата да се допълва предимно с този пробиотик, но са възможни и препарати със смесени култури: Lactobacillus и Bifidobacterium.
В детска възраст хранителната алергия често се появява в комбинация с атопичен дерматит.
В допълнение, хранителната алергия при деца много често влошава атопичния дерматит, така че обичайната терапия е точно елиминационна диета. Научните изследвания все повече обръщат внимание на превантивната роля на пробиотиците при атопичен дерматит и алергии и техният терапевтичен ефект се обсъжда все повече и повече. Неотдавнашно проучване, проведено в Полша, установи, че тежестта на атопичния дерматит при деца, които са получавали като добавка пробиотична култура Lactobacillus rhamnosus GG, намалява, а още по-добри са били резултатите при деца, които са имали атопичен дерматит, свързан с алергия към краве мляко.
Що се отнася до хранителни алергии и непоносимост към хранителни съставки като непоносимост към лактоза, непоносимост към глутен и други, целостта на червата със сигурност е много важна. Доказано е, че нарушената чревна микробиота, т.е. дисбиоза, влияе отрицателно върху здравето на чревната лигавица, която става по-чувствителна и пропусклива, а това води до появата на алергии и непоносимост към храни. Следователно лечението на чревната микробиота засяга здравето на чревната лигавица и по този начин здравето на цялото тяло. Използването на пробиотици е най-добрият терапевтичен подход за лечение на дисбиоза и в момента най-изследваният и най-често използваният пробиотик е Lactobacillus rhamnosus GG.
